ТУМОРИ НА КОСТИТЕ И МЕКИТЕ ТЪКАНИ: СИМПТОМИ, ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ

Мускулно-скелетните тумори са образувания, които се развиват в костите и меките тъкани, като например мускулите. Те могат да бъдат доброкачествени (неракови) или злокачествени (ракови), като поведението им зависи от техния тип. Злокачествените тумори (саркоми) включват костен сарком, сарком на меките тъкани и метастатичен карцином, разпространил се в костите от други органи.

СИМПТОМИ НА ТУМОРИТЕ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНАТА СИСТЕМА

• Постоянна болка в засегнатата кост
• Подуване или чувствителност в близост до засегнатата област
• Патологични (лесни) счупвания
• Обща умора и отпадналост

Саркомът на меките тъкани често няма ранни симптоми, но в по-късен етап може да се прояви като бучка или подуване и да причини болка, ако притисне нерв или мускул.

ДИАГНОСТИКА НА ТУМОРИТЕ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Поставянето на точна диагноза изисква комбинация от образни методи и лабораторни изследвания. Най-често използваните подходи включват:

• Рентгенови лъчи: първичен метод за откриване на костни изменения и оценка на структурата на костта.
• Компютърна Томография (КТ): осигурява детайлни образи на костите и околните тъкани; използва се и за преценка дали има разпространение към бели дробове, черен дроб или други органи.
• Магнитно-Резонансна Томография (ЯМР): визуализира точно очертанията и обхвата на тумора, включително засягането на мускули, съдове и нерви, което подпомага планирането на лечението.
• Костна Сцинтиграфия (костно сканиране): метод от нуклеарната медицина, който показва дали има разпространение в други кости и степента на увреждане на първичния тумор.
• PET-CT: комбинира анатомична и функционална информация, позволявайки откриване на разсейки, отдалечени от първоначалното огнище.
• Тъканна Биопсия: задължителен диагностичен метод; представлява вземане на проба от тумора за хистологично изследване и окончателно определяне на вида и характера на образуванието.

ПРИЧИНИ И РИСКОВИ ФАКТОРИ

В повечето случаи причината за костните тумори е неизвестна. Някои фактори, които могат да повишат риска, включват:

• Генетични фактори (наследствени синдроми като Li-Fraumeni, ретинобластом)
• Предишна лъчетерапия – особено в детска възраст
• Други заболявания на костите – напр. болестта на Paget
• Бърз растеж на костите – по-чести при деца и юноши
• Вторични костни тумори – метастази в костите са чести при рак на гърдата, белия дроб, простатата, бъбреците и щитовидната жлеза.

ВИДОВЕ КОСТНИ ТУМОРИ

Доброкачествени костни тумори

• Остеохондром: най-често срещаният доброкачествен костен тумор, обикновено в дългите кости на ръцете и краката.
• Енхондрома: развива се в хрущяла в костта, най-често в ръцете и краката.
• Тумор на гигантските клетки: доброкачествен, но локално агресивен и растящ в краищата на дългите кости.
• Остеоидна остеома: малък тумор, често при млади хора, който причинява нощна болка.

Злокачествени костни тумори

• Остеосарком: най-честият първичен злокачествен костен тумор, често около коляното.
• Хондросарком: произлиза от хрущяла, по-често при възрастни.
• Сарком на Юинг: засяга предимно деца и млади хора; може да се развие в костите или меките тъкани.
• Хордома: рядък, бавно растящ злокачествен тумор, който се появява най-често в основата на черепа или гръбначния стълб.

Метастатични костни тумори

Възникват, когато рак от друга част на тялото (гърда, бял дроб, простата, бъбреци, щитовидна жлеза) се разпространи в костите. Те не са първичен рак на костите, а се класифицират като костни метастази.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Лечението на костни и мекотъканни тумори е комплексен и мултидисциплинарен процес, който зависи от вида на тумора, неговата локализация, стадий и общото здравословно състояние на пациента. Основните подходи включват:

• Хирургично лечение: може да варира от минимално инвазивни техники (кюретаж, артроскопия) до обширни операции с реконструкции. Целта е премахване на тумора и запазване на функцията.
• Химиотерапия: често използвана при злокачествени тумори, в комбинация с други терапии.
• Лъчетерапия: прилага се при труднодостъпни локализации или в комбинация с операция/химиотерапия.
• Целева терапия: медикаменти, насочени към специфични молекулярни или генетични аномалии.
• Радиочестотна аблация (RFA): минимално инвазивна процедура, използвана предимно при малки доброкачествени тумори.
• Криотерапия: унищожава туморната тъкан чрез замразяване.
• Трансплантация на костен мозък: при някои онкохематологични заболявания, напр. множествен миелом.
• Палиативни грижи: при напреднали тумори, когато целта е контрол на симптомите и подобряване на качеството на живот.
• Наблюдение: при малки и бавнорастящи доброкачествени тумори.

Навременната и точна диагноза е ключова за избора на правилната стратегия на лечение. Препоръчително е пациентите да обсъдят всички възможности със своя медицински екип и при нужда да потърсят второ мнение, за да вземат информирано решение за своето здраве.

Не забравяйте ранната диагностика е от същественно значение за успеха на лечението. При съмнения не се колебайте, обърнете се към специалист за компетентно лекарско мнение.