Стеснението на гръбначно-мозъчния канал (спинална стеноза) представлява стесняване на пространството на едно или повече от едно места по протежението на гръбначно-мозъчния канал. Стесният гръбначно-мозъчен канал може да доведе до притискането на нервните структури (гръбначен мозък и коренчета), който преминават по гръбначния стълб. Спиналната стеноза е най-често срещана в областта на кръста и шията. Част от пациентите със заболяване спинална стеноза може да нямат никакви оплаквания, а при друга група пациенти може да са налични симптоми като болка, изтръпване, намалена чувствителност и мускулна слабост. Тези симптоми могат да се засилят и влошат с течение на времето.

Лечението на спинална стеноза варира в зависимост от тежестта на симптомите и точното местоположение на стенозиралия участък. Липсата на ефект от консервативно лечение и наличие на персистиращи болки или прогресиращ неврологичен дефицит и тазово-резервоарни нарушения налага хирургичната намеса.

Изборът на оперативна техника е от изключителна важност, като вида и обема на оперативната интервенция се определят от характера на стенозата. Необходима е декомпресия на засегнатите нервни елементи, без да се причинява спинална нестабилност. Отстраняването на хипертрофиралите костни участъци налага изключително внимание, за да не се причини допълнително увреждане на невралните структури в стесненото пространство.

Безимплантно лечение на спинална стеноза по микрохирургичен метод!

При този метод се цели без поставяне на чужди тела (импланти) в тялото на пациента да се извърши декомпресия в съответния участък със стеснение на гръбначния стълб. При този метод стесненият канал се разширява отвътре навън. Това е един от най-съвременните методи при лечение на спинална стеноза и има редица предимства в сравнение с класическите хирургични техники. Някои от тези предимства са:

• Оперативната намеса е много по-краткотрайна в сравнение с класическата отворена операция.
• Следоперативният период на лечение на пациента е значително облекчен и поради тази причина възстановителният период е много по-кратък.
• Пациентът може да се върне към нормалното си ежедневие и работа за много по-кратко време.
• Поради факта, че не се използват импланти рискът от евентуална следоперативна инфекция е минимализиран.
• Рискът от усложнения, като парализа, увреждане на нервни окончания и др. е много по-малък в сравнение с класическата отворена операция.

Поради гореспоменатите причини безимплантното лечение на спинална стеноза по микрохирургичен метод е предпочитан и при пациенти в напреднала възраст, с придружаващи заболявания.

Спондилолистезата представлява изместване (приплъзване) на тялото на един прешлен от гръбначния стълб спрямо друг. Изместването може да се случи във всички посоки – напред, назад или настрани, и може да доведе до притискане на нервни коренчета и стесняване на гръбначно-мозъчния канал. Това може да доведе до притискане на гръбначния мозък и сериозни увреждания на някои неврологични функции.

Спондилолистезата засяга най-често долната част на кръстния отдел на гръбначния стълб. Тя може да се прояви при всички възрасти. Началните етапи на заболяването може да протекат без наличието на симптоми за различен период от време. В напредналите етапи на заболяването,  с увеличаването на компресията върху нервните коренчета и/или гръбначния мозък постепенно започват болки в зоната на приплъзването и неврологични оплаквания. Болката и усещанията може да се разпрострaнят към долните крайници и да може да предизвикат мускулна слабост в крайниците, мускулни спазми, изтръпвания, мравучкания по хода на засегнатите нерви.

Основните причини за появата на спондилолистезата са изместване на прешлените по рождение, травма поради инцидент или спортна дейност и дегенеративни изменения на гръбначния стълб. Най често срещаната форма на заболяването е  дегенеративната спондилолистеза. Тя е резултат на промените, които настъпват с прешлените, по време на процеса на стареене.

ЛЕЧЕНИЕ НА СПОНДИЛОЛИСТЕЗА

С напредването на възрастта прешлените започват да губят своята устойчивост, настъпва дехидратация, която от своя страна води до напукването им. Това създава благоприятни условия за изместването на прешлените от първоначалната им позиция.

При леките форми на заболяването, лечението се извършва основно чрез физиотерапия и рехабилитация, балнеотерапия и укрепване на мускулите на засегнатия сегмент от гръбначния стълб. На пациентите се предписват също болкоуспокояващи медикаменти, както и витамини и минерали за подсилване на костната система. Носене на специален поддържащ медицински корсет също облекчава състоянието на пациента.

При по тежките форми на заболяването, разместването на прешлените води до увеличаващата се болкова симптоматика и е възможно появата на неврологичен дефицит. Това от своя страна  води до  сериозни рискове от трайни увреждания и налага оперативно лечение.

Оперативното лечение на спондилолистеза включва декомпресия на нервните структури, възстановяване на нормалните анатомични връзки между прешлените и стабилизация с цел фузия. При хирургичното лечение  се съчетават класическите оперативни техники за декомпресия със съвременна инструметална стабилизация, като за целта се поставят  спинални импланти за постигане на гръбначна стабилност.

Целта  на оперативната намеса е постигане на пълна хирургична декомпресия на невралните структури и максимална стабилност на увредения сегмент от гръбначния стълб.

Всеки жив организъм е изграден от множество, различни по вид клетки.  Понякога, под въздействието на различни и много често неясни причини, част от клетките ни променят нормалния си цикъл на развитие. Тези клетки започват да се делят необичайно и неконтролирано, и така формират новообразувание – тумор. Когато това новобразувание се развива в мозъка се идентифицират като мозъчен тумор.

Съществуват различни видове мозъчни тумори. В зависимост от критериите на класификация, мозъчните тумори се класифицирани по няколко различни начина.

По-голяма част от мозъчните тумори са формирани от клетки на самата мозъчна тъкан. Мозъчните тумори, които произлизат от мозъчната тъкан, обвивките на мозъка и черепно-мозъчните нерви се класифицират като първични мозъчни тумори. Вторичните мозъчни тумори, наричани още метастатични мозъчни тумори  произлизат от органи и тъкани извън мозъка (когато онкологично заболяване в друга част на тялото се разпространява в мозъка) и достигат до там по-кръвен път.

В  зависимост от диференциацията на клетките и тъканите, от които са изградени, мозъчните тумори се класифицират, като доброкачествени и злокачествени.

ЛЕЧЕНИЕ НА МОЗЪЧНИ ТУМОРИ 

Лечението на мозъчните тумори е комплексен процес и често налага намесата на  екип от специалисти. Методът на лечение се определя в зависимост от точната локализация, размера и типа на тумора и от други личностни особености на пациента.

Отстраняването на доброкачествените мозъчни тумори по хирургичен път е надежден метод за лечение с висока степен на успеваемост. Ако случаят на пациента позволява цялостно отстраняване на доброкачествения тумор по време на оперативната намеса, проблемът ще бъде решен без да се налагат допълнителни лечения. Тази процедура е хирургична процедура с много висок процент на успеваемост и дава възможност за пълно възстановяване.

За разлика от другите тумори в организма мозъчните тумори се отличават с една важна характерна особеност, те се развиват в черепната кухина, която предтавлява затворено пространство с твърди граници. Поради тази причина се приема, че всички мозъчни тумори са относително злокачествени, тъй като човешкия мозък няма къде да “отстъпва” притиснат от тумора. Друга важна особеност на мозъчните тумори е, че дори и наличието на малък тумор, разположен във функционално значима област на мозъка (опорно – двигателни центрове, сетивни зони, речевият център на мозъка и др.) може да доведе до сериозни поражения  и да влоши значително качеството на живот на пациента.

Лечението на  злокачествени мозъчни тумори често налага комплексно лечение, обхващащо неврохирургическа операция, лъчетерапия, химиотерапия и рехабилитация. Ако мозъчният тумор е прогностициран като злокачествен, от първостепенно значение за определянето на лечебния план е да се определи точния вид на тумора. По този начин може да започне планирането на цялото лечение на пациента. За целта се прави биопсия (вземене на малка част от тумора през малък отвор в черепа с цел детайлно анализиране).

Ако вече са налице сериозни негативни ефекти върху общото здравословно състояние на пациента, процедурите за лечение могат да започнат директно с хирургични намеси с цел минимализиране на негативните ефекти на мозъчния тумор. Понякога, поради локализацията на мозъчния тумор не е възможно той да бъде отстранен изцяло по време на оперативната намеса. В такъв случай непременно се прилагат последващи методи на лечение, като лъчетерапия и химиотерапия.

Извършването на оперативна намеса в тази област на човешкото тяло налага използване на микрохирургични методи. Поради наличието на множество финни нервни образования в тази област на тялото ни, дори най-малкият проблем може да има големи последствия. Затова оперативната намеса на мозъчните тумори се извършва с помощта на невронавигация (невромониторизация). Посредством тази система, неврохирургът следи пациента, чрез сигнали от електроди, разположени върху лицето, ръцете и краката на пациента. При понижаване на сигналите, лекарят получава предупреждение, че се намира в чувствителна област на мозъка. Благодарение на тази система, рискът от парализа и нежелани негативни последствия от оперативната намеса са минимализирани.

Успехът на хирургичната операция е от определящо значение за цялостното лечение на мозъчните тумори.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ДИСКОВИТЕ ХЕРНИИ?

Прешлените, образуващи гръбначния стълб, са подредени един върху друг и са свързани помежду си, образувайки гръбначния канал. Гръбначният стълб защитава гръбначния мозък от външни въздействия. Освен прешлени в гръбначния стълб има гръбначен мозък, нервни окончания и дискове от хрущялна тъкан, които осигуряват гъвкавост на гръбначния стълб. Външната стена на всеки от тези кръгли дискове, разположени между прешлените, се състои от еластична и твърда тъкан. Вътрешната част на тази хрущялна тъкан (диск) е с желатинообразна структура. Вследствие на износване или нараняване на външната стена на хрущялния диск, желатинообразната материя, намираща се в центъра, започва да притиска външната стена отвътре навън. Ако дискът е много износен или силно увреден, желатинообразната материя пролабира навън и така се образуват дисковите хернии. По-често срещаните видове дискова херния са лумбална(поясна) и цервикална(шийна) дискова херния.

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ДИСКОВИ ХЕРНИИ

При диагностицирането на дискова херния се използват редица образни изследвания. В днешни дни Ядрено-Магнитният Резонанс (ЯМР) се приема като най-съвременен метод и златен стандарт при диагностика на заболявания на гръбначния стълб. След извършен физически преглед и ЯМР специалистът ще може да Ви информира по-детайлно относно текущото Ви състояние и необходимото в случая лечение.

ЛЕЧЕНИЕ НА ДИСКОВА ХЕРНИЯ

Повечето пациенти не посещават лекар, защото се опасяват, че ще им бъде препоръчана опративна намеса, но само 10% от пациентите с поясни и шийни дискови хернии се нуждаят от хирургична интервенция, т.е. останалите 90% може да се лекуват неоперативно. Лечебният план на поясните и шийни дискови хернии се определя в зависимост от оплакванията на пациента, клиничното състояние и резултатите от образната диагностика. Изключвайки спешните състояния, първата стъпка при лечението е консервативната терапия. При необходимост се продължава, използвайки методите на инвазивната хирургия – инжектиране на тригерни точки, епидурални инжекции, спинална анестезия и вътредискови манипулации. До хирургичното лечение се прибягва, когато консервативната терапия не е достатъчно ефективна или в случаите на загуба на мускулна сила, уринарна инконтиненция (незадържане на урина) и силна болка, неповлияваща се от медикаментозно лечение.

В клиниката ни по Неврохирургия, хирургичните намеси насочени към лечение на дискова херния се извършват предимно по микрохурургичен метод. Преди оперативната намеса, на база на физическия преглед и ЯМР се взема решение за най-подходящия хирургичен метод в конкретния случай.

Един от най-често прилаганите съвременни методи на лечение в тази област на медицината е “Микроскопската Дисцектомия”. Терминът „Микродисцектомия“ представлява отстраняването на хернииралата част на интервертебралния диск с минимален кожен разрез, посредством хирургичен микроскоп под голямо увеличение и с помощта на специални микрохирургични инструменти. Основните принципи на микрохирургията са запазване максимално анатомичната цялост на тъканите. Оперативният разрез е без козметичен дефект.

Микрохирургичният подход имат редица предимства пред стандартната оперативна намеса:

➤ Значително съкратено оперативно време и минимален разрез.

➤ По-малко рискове от следоперативни усложнения на мускулатурата и нервите.

➤ Възможност за лесно приложение при пациенти, които се лекуват от остеопороза и/или диабет.

➤ По-малко рискове от следоперативни инфекции.

➤ Значително намален болничен престой.

➤ Кратко време за възстановяване и бързо връщане към нормалното ежедневие.